Browsing by Author "Съботинова, Диана"

Now showing 1 - 20 of 31

THE ECONOMIC IMPACT OF PANDEMICS
(Бургаски свободен университет, 2020) Съботинова, Диана
The 2019-2020 coronavirus pandemic has raised urgent questions about the economic impact of pandemics. Effects of pandemics throughout history have changed how economies and societies function. This article will discuss the economic consequences of the 1347-1353 Black Death, the 1918- 1920 Influenza Pandemic, and the 2019-2020 Coronavirus Pandemic.
БЪДЕЩЕТО НА ТРУДА СЛЕД ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19
(Бургаски свободен университет, 2021) Съботинова, Диана
Пандемията от COVID-19 разстрои пазарите на труда по света. Начинът ни на работа се промени и тази промяна ще продължи да оказва влияние върху поведението ни дълго след края на пандемията. С ускорени темпове бизнесът въведе дигиталните технологии и автоматизацията. Работата стана дистанционна. Тези промени ще продължат в развитите икономики и след пандемията. Основният проблем след пандемията ще бъде преодоляването на несъответствията на пазара на труда, с потенциално различни възможности за справяне с проблемите в отделните страни. Тази статия разглежда начина, по който пандемията променя бъдещето на труда.
ГЛОБАЛНИЯТ ПАЗАР НА ВОДА
(Бургаски свободен университет, 2020) Съботинова, Диана
Статията разглежда основните мега тенденции, които оказват влияние върху глобалния пазар на вода (както и инвестиционните възможности, възникващи в резултат от тях): нарастване на населението, остаряване на инфраструктурата, подобряване на качеството на водата (необходимо на много места) и климатични промени (свързани с наличието на водни ресурси). Тези тенденции водят както до рискове, така и до възможности: пазарните възможности, свързани с водния сектор, се очаква да достигнат един трилион щатски долара през 2025 г.
Дебатът за гарантиран минимален доход
(Бургаски свободен университет, 2017) Съботинова, Диана
Дискусията за гарантиран доход поставя въпроса за това, което едно справедливо и честно общество трябва да гарантира на всички: адекватна безусловна икономическа независимост. Дебатът за гарантирания доход разкрива кои са главните елементи за осигуряването на икономическата сигурност за всички хора. Но предоставянето единствено на гарантиран доход не може да замени колективната отговорност, която едно справедливо общество има, за осигуряване на благосъстоянието на своите членове.
ДЕМОГРАФСКА ПРОМЯНА И ДОХОДИ ОТ ТРУД
(Бургаски свободен университет, 2012) Съботинова, Диана
Делът на доходите от труд трайно намалява от 80-те години на ХХ век в повечето страни от ОИСР. Причините за този спад се търсят в технологичната промяна, водеща до намаляването на фактора труд в производството; глобализацията на търговията и капиталовите потоци; влиянието на финансовите кризи върху доходите от труд и капитал. Негативната връзка между глобализацията на търговията и намаляването на дела на доходите от труд (отразяваща ефектите от теоремата на Столпер-Самуелсън за промяната в относителните цени на факторите на производството) се свързва най-вече с предизвиканите от демографските промени движения на международните капиталови потоци (като демографското влияние е по-силно в отворените икономики).
Демографската промяна като детерминант на глобалното движение на труд и капитал
(Бургаски свободен университет, 2014) Съботинова, Диана
This paper explores the connection between demographic transitions, mass migrations and international capital flows. In the present the two halves of the world are in different demographic phases. The elderly OECD may send its capital surplus on the young Third World carrying a capital deficit, while the young Third World may send its labor surplus on to the elderly OECD struggling with labor scarcity. Will policy allow global labour and global capital markets to make this intergenerational transfer?
Елинор Остром: Еволюция на институтите за колективно действие при управление на ресурсите за общо позване
(Бургаски свободен университет, 2016) Съботинова, Диана
До появата на изследванията на Елинор Остром в социалните науки господства гледната точка, според която проблемите на колективното действие не могат да бъдат решени ефективно – поне в тези случаи, когато хората са оставени сами на себе си; изходът е това да стане единствено чрез намесата на държавата. Остром отхвърля този ортодоксален подход, утвърдил се не само в академичната наука, но и в политиката. Нейните трудове разкриват огромен пласт от социалната реалност, който преди е оставал скрит от очите на изследователите. Те водят до истински обрат в представата на социалните дисциплини за възможностите за управление на ресурсите за общо ползване и най-вече в представите за способностите на обикновените хора към самоорганизация и самоуправление. На принципа на унифициране на институционалното пространство, Остром противопоставя принципа на запазване на институционалното многообразие.
Елинор Остром: полицентричното управление - алтернатива на държавата и пазара
(Бургаски свободен университет, 2019) Съботинова, Диана
Изследванията за управлението на ресурсите за общо ползване и публичните блага водят до разработването на нова теория, която да обясни явления, които не се вписват в дихотомията на държавата и пазара. Хората притежават по-сложна мотивационна структура и повече способности за разрешаване на социалните дилеми от тези, които разглежда теорията за рационалния избор на индивида. Създаването на институции, които принуждават (или побутват) заинтересованите единствено от себе си индивиди да постигат по-добри резултати, е основната цел на правителствата. Според Елинор Остром главната цел на публичната политика трябва да бъде да улесни изграждането на институции, които изваждат най-доброто у хората. Въпросът е как разнообразните полицентрични институции подпомагат или пречат на иновативността, ученето, адаптирането, доверието, равнището на сътрудничество и постигането на по-ефективни, справедливи и устойчиви резултати на различни равнища.
ИДЕЯТА ЗА БЕЗУСЛОВЕН БАЗОВ ДОХОД – ПОЯВА, РАЗВИТИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ
(Бургаски свободен университет, 2015) Съботинова, Диана
Безусловен базов доход е доходът, изплащан от политическа общност на всички нейни членове на индивидуален принцип, без подоходен тест или изисквания за работа. За първи път идеята за базов доход се появява през 1797 г. в творбата на Томас Пейн „Аграрна справедливост“. Аргументите на Пейн следват схващането на Джон Лок за земята, която трябва да бъде обща за всички хора. С предложението за отрицателен данък върху дохода от 60-те години на ХХ век идеята за безусловна парична помощ намира своето място в икономическата литература. Нобеловите лауреати Милтън Фридман и Джеймс Тобин са сред първите, които сериозно поставят въпроса за въвеждането на безусловна социална сигурност. Статията отстоява твърдението, че универсалният базов доход е най-ефикасният начин за осигуряване на гарантиран минимален доход за всички постоянни жители на дадена страна, по начин, който повишава както националната производителност, така и личните творчески възможности.
ИЗМЕРЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
(Бургаски свободен университет, 2022) Съботинова, Диана
Международните производствени мрежи могат да бъдат описани в три ключови измерения: степен на фрагментация и дължината на веригите на стойността (от къса до дълга), географско разпределение на добавената стойност (от концентрирана към разпределена) и избор на управление на МНП, от който зависи разпространението на търговията между несвързани лица, режимите без дялово участие и ПЧИ. Няколко архетипни конфигурации могат да бъдат идентифицирани за индустриите, които представляват огромната част от глобалната търговия и глобалните инвестиции.
ИКОНОМИКА НА ГРИЖИТЕ
(Бургаски свободен университет, 2022) Съботинова, Диана
Икономика на грижите – платеният и неплатен труд, свързан с полагането на грижи като гледане на деца, възрастни хора и домакинска работа – е изключително важен сектор, който подобрява икономическия растеж, равнопоставеността между половете и овластяването на жените. Работата по грижите е икономически ценна, но подценена навсякъде по света. В световен мащаб жените и момичетата допринасят за повече от 70 процента от всички часове, през които се полагат грижи (платени и неплатени) и извършват повече от 75 процента от неплатената работа по полагане на грижи. Ако полагащите неплатени грижи получават минимална заплата, те биха добавили близо 11 трилиона долара годишно към световната икономика.
ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОТБРАНА В ЕС
(Бургаски свободен университет, 2024) Съботинова, Диана
Defense spending in the EU has economic effects on economic growth, employment, tax revenues, public debt and fiscal policy, innovation and R&D. Increased defense spending can stimulate economic growth by creating jobs and boosting demand in related industries, such as manufacturing and technology. Investments in defense often lead to advancements in technology and innovation, which can have spillover effects on the broader economy. Defense contracts and procurement projects create employment opportunities, particularly in high-tech and skilled labor sectors. Higher defense spending can lead to increased tax revenues due to the economic activities it generates. Conversely, cuts in defense spending can result in a decrease in GDP and tax revenues, as well as job losses. Financing increased defense spending can be challenging, especially in countries with high public debt and tax burdens. Governments may need to reallocate funds from other areas or increase taxes, which can have broader economic implications. Defense spending often includes significant investments in research and development, leading to technological advancements that benefit other sectors. The impact of defense investments on R&D and long-term GDP growth is often greater than that of other forms of public spending. Overall, while defense spending can drive economic growth and innovation, it also presents challenges related to fiscal policy and public debt management. Balancing these factors is crucial for sustainable economic development in the EU.
ИНВЕСТИРАНЕ В ЦЕЛИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
(Бургаски свободен университет, 2021) Съботинова, Диана
UNCTAD projected the annual investment gap for developing countries at $2.5 trillion between 2015 and 2030 for ten sectors that incorporate all 17 sustainable development goals. The SDGs-relevant investment sectors covered basic infrastructure (roads, rail and ports, power stations, telecommunication, water and sanitation), food security (agriculture and rural development), climate change mitigation and adaptation, health and education. There is a need for private investment, including international investment, to supplement public and domestic investment in order to bridge the financial gap.
ИНДЕКС ЗА НАВЛИЗАНЕТО НА ЦИФРОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ИКОНОМИКАТА И ОБЩЕСТВОТО
(Бургаски Свободен Университет, 2020) Съботинова, Диана
The Digital Economy and Society Index (DESI) is a composite index published every year by the European Commission since 2014, measuring the progress of EU countries towards a digital economy and society. The DESI is composed of five principal policy areas: Connectivity (Fixed broadband, mobile broadband, fast and ultrafast broadband and prices), Human capital (Internet user skills and advanced skills), Use of internet (Citizens' use of internet services and online transactions), Integration of digital technology (Business digitisation and e-commerce) and Digital public services (e Government and e-health).
Индекс на брутното национално щастие - методика и анализ на резултати от емпирично изследване
(Бургаски свободен университет, 2019) Луизов, Атанас; Съботинова, Диана
Измерването на щастието е обект на интерес на изследователи от различни области като психология, социология и икономика. Съществуват различни подходи за операционализиране и измерване на щастието - прилагат се както отделни, така и многомерни измерители. Един от подходите за измерване е чрез Индекс на брутно национално щастие, чиято методика е разработена от Centre of Bhutan Studies. Този индекс е многомерен показател, свързан с редица скринингови инструменти на програми и политики, позволяващи практическото му приложение. В настоящата публикация се представят резултати от емпирично изследване, проведено в България и използващо адаптация на методиката на Centre of Bhutan Studies. Индексът се състои от девет области с общо 23 индикатора. Резултатите от анализа показват сравнително малък дял на респонденти, които могат да се определят като „щастливи“. Калкулирането на Индекса се основава на метода на Alkire-Foster за измерване на многомерни концепции като бедността, благосъстоянието и неравенството. Проведеното изследване очертава няколко области за бъдещи изследвания за подобряване на методиката за измерване на Индекса на брутно национално щастие.
ИНТЕГРИРАНЕ НА НЕЗАПЛАТЕНИЯ ТРУД В МАКРОИКОНОМИКАТА
(Бургаски свободен университет, 2015) Съботинова, Диана
Съгласно господстващата икономическа теория, БВП е най-често използваният индикатор за измерване на създаденото благосъстояние. Феминистката икономическа теория доказва, че над 50% от целия човешки труд е незаплатен и следователно необхванат и нерегистриран в БВП. Икономическият принос на жените чрез незаплатените услуги, които те предоставят, е признат като интегрална и необходима част от нашата икономика и социални отношения. Време е приносът на незаплатения труд на жените да бъде измерен и включен в БВП. Тази недооценена икономическа активност, подценена и пренебрегната от икономистите, на практика е огромно социално богатство.
МЕЖДУНАРОДЕН ИНДЕКС „ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ“ И ИКОНОМИЧЕСКО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ
(Бургаски Свободен Университет, 2020) Съботинова, Диана
Международният индекс „Право на собственост“ (International Property Rights Index - IPRI), разработен от Алианс „Право на собственост“ (Property Rights Alliance), оценява защитата на физическата и интелектуалната собственост по света. Резултатите се формират въз основа на представянето на държавите в три различни области: правна и политическа среда (Legal and Political Environment LP); право на физическа собственост (Physical Property Rights – PPR) и право на интелектуална собственост (Intellectual Property Rights – IPR). Индексът показва как защитата на правото на собственост влияе върху икономическото благосъстояние. Държавите са подредени в пет групи (квинтили) в зависимост от резултата (максимум 10 точки). Първенците в класацията (първите 20% от държавите) имат над 16 пъти по-висок доход на човек от населението в сравнение със страните в края на класацията (последните 20% държави) за 2019 г. Анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемаческа активност, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-развито гражданско общество и по-голяма сигурност. България се нарежда на 61-во място от 129 страни с резултат 5.569 точки в класацията за 2019 г.
МЕЖДУНАРОДНО ПРОИЗВОДСТВО И ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ
(Бургаски свободен университет, 2022) Съботинова, Диана
The rapid growth of international production until about 2010 was driven by the underlying economics, the supportive policy environment, and enabling technological developments. Changes in direction in the same three factors caused the stagnation in international production in the 2010s. Looking ahead, the trio of technology, policy and economic considerations continues to be a helpful guide to structure the analysis of expected trends. Only the relative importance of the factors, their intensity and their detailed composition is likely to change. However, all three have arrived at critical inflection points that could fundamentally alter the configuration of international production over the next decade.
Междупоколенчески икономически трансфери
(Бургаски свободен университет, 2011) Съботинова, Диана
In all societies intergenerational transfers are large and have an important influence on inequality and growth. The development of each generation of youth depends on the resources that it receives from productive members of society for health, education, and sustenance. The well-being of the elderly depends on familial support and a variety of social programs. The reallocation of resources across age groups is an important feature of any economy. The ageing of the European population is expected to strongly influence both the structure of family relations and the pattern of private transfers between generations.
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИНДЕКСА НА БРУТНОТО НАЦИОНАЛНО ЩАСТИЕ НА БУТАН
(Бургаски свободен университет, 2019) Съботинова, Диана; Луизов, Атанас
The GNH Index provides an overview of performance across 9 domains of GNH (psychological wellbeing, time use, community vitality, cultural diversity, ecological resilience, living standard, health, education, good governance). The index is aggregated out of 33 clustered (grouped) indicators. Each clustered indicator is further composed of several variables. When unpacked, the 33 clustered indicators have 124 variables, the basic building blocks of GNH Index. Weights attached to variables differ, with lighter weights attached to highly subjective variables. A threshold or sufficiency level is applied to each variable. At the level of domains, all the 9 domains are equally weighted as they are all considered to be equally valid for happiness.