ПОТЕНЦИАЛ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ ЗА РАННО ОТКРИВАНЕ НА КОРУПЦИОНЕН РИСК ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТ В ПРИХОДНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Abstract

Настоящата научна публикация разгледа актуален и слабо изследван въпрос, с висока практическа значимост, насочен към начина по който публична администрация, и в частност органите по приходите, могат да внедряват алгоритми и модели за изкуствен интелект за ранно откриване на корупционен риск. Акцентът в изследването е поставен върху оперативния модел на прилагане – от подбора на данни и показатели, през въвеждането на алгоритмите в административните процеси, до границите за отчетност, човешки контрол и доказуемост на предприетите действия. Предлага се практическа рамка за внедряване на изкуствен интелект, основана на принципа „почтеност чрез проектиране“, която съчетава изискванията на правото на Европейския съюз и националната българска уредба с приложими процедурни решения в ежедневната работа на приходната администрация. В практически аспект се обосновава тезата, че най-устойчивият подход е изкуственият интелект да бъде използван като инструмент за приоритизация и вторичен контрол в рамките на установените административни процедури, а не като самостоятелен механизъм за вземане на решения, който могат да доведат до негативни последици и с неблагоприятен краен резултат. Очакваният ефект при разработване и въвеждане на подобен на предложения модел е двоен: от една страна повишаване степента на ранното откриване на корупционни индикатори (процедурни отклонения, необичайни изключения, повторяеми зависимости), а от друга страна – повишаване на институционалната устойчивост чрез прозрачни, проверими и стандартизирани правила на действие, съвместими с европейските и националните регулатор ни изисквания.