КАКВО СЛЕД КОВИД В ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС? – НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ (ПО ПРИМЕРА НА СТУДЕНТИТЕ В НБУ)

Abstract

Кризата Covid-19 връхлетя изведнъж в началото на 2020 г. и се отрази мигновено върху всички сфери на живота. Висшите учебни заведения, след кратък начален период на объркване, се оказаха изключително адаптивни и отговорни при справянето със ситуацията. Дигитализацията, предизвикана или ускорена от кризата, позволи на по-голямата част от студентите да продължат обучението си. Въпреки големите и съгласувани усилия зад това, академичната общност би трябвало все още да избягва да оценява този период като успех за висшето образование. Краткосрочното въздействие е глобално и мерките за този период са в голяма степен ясни. Но дългосрочното въздействие на кризата върху настоящото поколение студенти и бъдещето на висшето образование и обществото като цяло, не може да бъде лесно предвидено. Причините за това се крият в комплексността на образованието като процес - свързаността преподаване – учене – придобиване на компетенции – пригодност за заетост; спецификата на отделните учебни програми и дисциплини; различни цели на политиката за висше образование (устойчивост, интернационализация и др.), както и предизвикателствата, произтичащи от нарастващата хетерогенност на студентския състав и свързаното с нея разнообразие на интереси и мнения. Настоящата статия представя резултатите от пилотно изследване, което цели да определи нагласите на студентите на НБУ към онлайн обучението една година след масовото му прилагане и включва пет фактора: полезност, удобство, трудности, отношение, технологии. Резултатите показват, че една година е малък срок за формиране на категорични нагласи, изследването очертава някои тенденции, които е добре да се имат предвид при разработване на мерки или стратегии за осигуряване на качеството на образованието, което студентите получават.