Елинор Остром: Еволюция на институтите за колективно действие при управление на ресурсите за общо позване

Abstract

До появата на изследванията на Елинор Остром в социалните науки господства гледната точка, според която проблемите на колективното действие не могат да бъдат решени ефективно – поне в тези случаи, когато хората са оставени сами на себе си; изходът е това да стане единствено чрез намесата на държавата. Остром отхвърля този ортодоксален подход, утвърдил се не само в академичната наука, но и в политиката. Нейните трудове разкриват огромен пласт от социалната реалност, който преди е оставал скрит от очите на изследователите. Те водят до истински обрат в представата на социалните дисциплини за възможностите за управление на ресурсите за общо ползване и най-вече в представите за способностите на обикновените хора към самоорганизация и самоуправление. На принципа на унифициране на институционалното пространство, Остром противопоставя принципа на запазване на институционалното многообразие.