ХОРИЗОНТИ НА ВЕСТНИКАРСКИЯ ЕЗИК СПОРЕД ФИЛОСОФИЯТА НА ПОСТМОДЕРНИЗМА

Abstract

Постмодернизмът вижда и търси в събитията тяхната самодостатъчност и самоценност чрез конструиране на артефакти, което създава манипулативен потенциал. Заличаването на границата между научното и битовото насища вестникарския език с разговорност, а нахлуването на кича поражда жълтата преса и превръща таблоидите във водещи. Многоканалност, масовост, скорост на разпространение и локализация са основни средства в технологията на съвременните медии. Вестникарският медиен дискурс се отличава с три вида асиметрия: количествена, собствено комуникативна и интенционална. Свободата на словото се превръща в нова форма на тирания и поражда проблеми, свързани с уязвимостта на реципиента.