Технология на контрола върху последващите разходи за дълготрайни материални активи

Abstract

В настоящата разработка са изследвани технологичните аспекти на финансовия контрол върху последващите разходи за ремонт, подобрение, реконструкция и модернизация на дълготрайните материални активи в стопанските предприятия. Във връзка с това, е направен обзор на наши и чуждестранни специализирани публикации, проучени са действащите методически указания и процедури при осъществяване на данъчен контрол от органи на Националната агенция за приходите, както и утвърдените ръководства за приложение на международните одиторски стандарти в сферата на независимия финансов одит. В резултат на извършеното изследване е изяснена технологията за осъществяване на финансов контрол върху последващите разходи за дълготрайни материални активи, въз основа на два технологични модела на финансовия контрол, като за целта са систематизирани: нормативните разпоредби, с които се съпоставя състоянието на обекта на контрол, за да се установят отрицателни отклонения от нормите; насоките и хипотезите на контрола; приложимите способи за документален и фактически контрол; подходящите информационни източници, свързани с този обект на контрола; варианти за реализиране на контролно въздействие, съобразно допуснатите нарушения и правомощията на финансово-контролния орган. Разработената проблематика има отношение към технологията на финансовия контрол като цяло, но все пак вниманието е насочено към конкретен обект на финансовия контрол, а именно – последващите разходи за дълготрайни материални активи. От своя страна, технологията на финансовия контрол е изяснена от гледна точка на органите от Националната агенция за приходите и независимите финансови одитори, но въпреки това направените изводи, аналитични коментари и обобщения са с общовалиден характер и могат да се разглеждат в контекста на финансовия контрол въобще.