ПРОБЛЕМИ НА СИГУРНОСТТА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ СПОРЕД БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Abstract

В статията авторът прави анализ на юридическия режим от задължения, подлежащи на принудително изпълнение, предпазни мерки и мониторинг, предназначени да защитят човека и околната среда от вредните въздействия при използването на ядрената енергия. Изложено е твърдението, че концепцията за ограничението в юридическия му смисъл на забрана не се счита вече, като абсолютна гаранция за радиологичната защита и осигуряването на ядрена безопасност. Тя е заменена от разбирането за приемлив риск. Организирана е по динамичен начин около правила, които изграждат рамка от потенциални решения, които вземат лицензиантите, а не около разпоредби, чието неизпълнение трябва да бъде санкционирано. Този режим може да се разглежда като инструмент за отговорността на всички участници в сектора, а не само като серия от предпазни механизми за защита на обществото от потенциалните нарушители. Установено е, че постигането на сигурност при използването на ядрена енергия изисква идентифициране на потенциалните опасности и тяхното количествено определяне, за да се обозначи приемливо равнище на риска, над което опасността е прекомерна. На тази основа с помоща на правни, инженерни и организационни мерки се изгражда системата за защита. Налага се изводът, че законодателството на България в областта на радиационната защита към момента е съобразено с изискванията на европейското законодателство и международния подход за ядрена безопасност.