Удовлетворение на персонала и склонност към текучество (на примера на „СКФ Берингс България" ЕАД)

Abstract

Материалът е посветен на проблем, актуален не само за българската стопанска практика, но и в глобален план, а именно текучеството на персонала. Текучеството е свързано както с директни разходи за набор, подбор и обучение на новопостъпилия персонал, така и с индиректни произтичащи от влошаване на изпълнението, спад в морала и загуба на стратегически възможности за организацията. Това налага необходимостта от неговото успешно управление. България понастоящем се намира в дълбока икономическа криза, която поражда стремеж у работодателите към съкращаване на разходите като естествена стратегия на оцеляване. Липсата на внимание към проблемите на човешките ресурси води до неудовлетворение на персонала от различни аспекти на трудовата ситуация, а то, само по себе си, е основен фактор за текучество. Въпреки че в условията на висока безработица и липса на алтернативни възможности за работа, текучеството обикновено се задържа на ниско равнище, при първите признаци на икономическо съживяване може да се очаква избухването му с пълна сила. При това, обикновено първи напускат най-добрите специалисти. Това даде повод за провеждане на изследване в голяма българска стопанска организация с цел установяване на зависимости между удовлетворението на персонала и склонността към напускане на работодателя. Резултатите са синтезирано представени в настоящата статия.