ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ПАРАДОКС: ДЕМОГРАФСКИ СПАД И НАРАСТВАЩА ИНСТИТУЦИОНАЛНА НАТОВАРЕНОСТ

Abstract

В публичния и политическия дебат често се прокарва тезата, че намалява щото население логично следва да води до намаляване на държавната администрация. Тази теза изглежда интуитивно убедителна, но не отчита факта, че численост та на българската администрация значително е намаляла, както и функционалната логика на съвременната държава и реалната динамика на нормативната среда. Подобен подход не отчита факта, че административната натовареност не е функция единствено на числеността на населението, а на броя и сложността на регулираните обекти, дейности и институции. Настоящата статия анализира парадокса, при който при намаляващо население административната натовареност нараства, което поражда системен дефицит на административен капацитет. Изследването се основава на официални статистически данни (НСИ), секторни от чети и годишните доклади за състоянието на администрацията. Анализът показва, че броя на образователните, здравни, социални институции, икономическите субекти и обектите на контрол не намалява пропорционално на демографските процеси, а в отделни сфери се увеличава, което води до нарастване на контролната, санкционната и процесуалната дейност на администрацията.