ИГРАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕСКИ РЕСУРС ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Loading...
Date
Authors
Journal Title
Journal ISSN
Volume Title
Publisher
Бургаски Свободен Университет
Abstract
Настоящото изследване разглежда играта като педагогически ресурс за развитие на въображението при деца в предучилищна възраст, със специален акцент върху сюжетно-ролевата игра. Проведена е констатираща и контролна диагностика на 18 деца от подготвителна група в рамките на двуседмичен период. Резултатите показват, че първоначално проявите на символично замества не, изграждането на сюжетна линия, договарянето на роли и спазването на игрови правила се проявяват на базисно равнище, често непълно и непоследователно. След серия от целенасочени сюжетно-ролеви епизоди се наблюдава отчетлив напредък: символичните преобразувания стават по-креативни, сюжетите – по устойчиви и обогатени, ролите – по-добре съгласувани, а новите сюжетни елементи се въвеждат по-динамично. Получените резултати потвърждават значимостта на сюжетно-ролевата игра за стимулиране на въображението както в индивидуален, така и като колективен процес, и подчертават ролята на педагога като фасилитатор на съвместното сюжетостроене.
Description
The present study explores play as a pedagogical resource for the development of imagination in preschool children, with a particular focus on socio dramatic play. A diagnostic and control assessment was conducted with 18 children from a preparatory group over a two-week period. The results indicate that the initial manifestations of symbolic substitution, narrative construction, role negotiation, and rule-following appeared at a basic level, often fragmented and inconsistent. After a series of structured socio-dramatic episodes, significant progress was observed: symbolic transformations became more creative, narratives more sustained and enriched, roles more consistently coordinated, and new elements were introduced more dynamically. The findings confirm the significance of socio-dramatic play in stimulating imagination as both an individual and a collective process, and highlight the teacher’s role as a facilitator of shared narrative construction.