Потенциалът на фондовете на европейския съюз за развитието на българската икономика

Abstract

Въпреки че от решението на ЕС за официално стартиране на преговори с България за пълноправно членство са изминали повече от единадесет години, у нас все още стои отворен въпросът относно потенциала на едно от предимствата на членството в общността. Статията предлага по-различен поглед по темата "европейски фондове в България" от преобладаващия подход да се изследват и дискутират отделни нейни аспекти. Опирайки се на функциите, с които са натоварени тези инструменти на ЕС, от една страна, и въпросът за управлението на икономиката и потребностите на развитието й, от друга, са изведени направленията, по които се формира потенциалът на този екзогенен за националната икономика фактор. Основната теза, която се отстоява, е, че ролята на фондовете на ЕС за българската икономика (а и за всяка друга национална икономика в обединението, в т.ч. за развитието на териториалните икономически системи) в достатъчно висока степен се формира в национален контекст, като се предопределя в последна сметка от качеството/парадигмата на управление на икономическата система на национално ниво. На основата на анализ в рамките на системния подход се стига до констатацията, че условията на ЕС за достъп до финансов ресурс на общността не противоречат на нуждите на отделна страна от този ресурс, в частност на нуждите на България. Но освен това критериите и решенията, определени на ниво общност по повод използването на финансовия ресурс на ЕС, се нуждаят от специфична разшифровка и обосновка в рамките на националните икономически системи, които да отразяват обективните закономерности във функционирането и развитието на икономика.