НЕОИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ ИЛИ РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ?

Abstract

Икономически просперитет като явление в България вече четвърт век не е познато на българското общество. Икономика, изпълнена с национално съдържание и същност все повече звучи като абстракция. България почти не разполага със стопански предимства, обосновани от икономическите теоретици, като предпоставка за печелившо участие в международното разделение на труда.(1) Четвърт век България е чист вносител на почти всичко, което е нужно за индуструално, обществено и лично потребление. Това, което се произвежда като „Made in Bulgaria“ не само икономически, но дори статистически е не значително и несъществено като икономическа величина, както на вътрешния, да не говорим за регионалните или глобалния пазари.