ПРЕВОДАЧЕСКАТА ЕСТЕТИКА НА ИРЛАНДСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН РЕНЕСАНС

Abstract

Като започва с есето на Уолтър Бенямин „Задачата на преводача”, настоящият труд изследва централната важност на превода за Ирландския литературен ренесанс. Включен е анализ на преводите на Дж. М. Синг (вчастност поемите на Петрарка) на „измисления” от ирландския поет език. Накратко се проследяват историческите перипетии на превода като културен феномен в Ирландия и се разглежда ирландската историография на преводното дело, където понятия като прозрачност, еквивалентност и директна преносимост на келтския субстратум са от ключово значение.