ИДЕЯТА ЗА БЕЗУСЛОВЕН БАЗОВ ДОХОД – ПОЯВА, РАЗВИТИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Abstract

Безусловен базов доход е доходът, изплащан от политическа общност на всички нейни членове на индивидуален принцип, без подоходен тест или изисквания за работа. За първи път идеята за базов доход се появява през 1797 г. в творбата на Томас Пейн „Аграрна справедливост“. Аргументите на Пейн следват схващането на Джон Лок за земята, която трябва да бъде обща за всички хора. С предложението за отрицателен данък върху дохода от 60-те години на ХХ век идеята за безусловна парична помощ намира своето място в икономическата литература. Нобеловите лауреати Милтън Фридман и Джеймс Тобин са сред първите, които сериозно поставят въпроса за въвеждането на безусловна социална сигурност. Статията отстоява твърдението, че универсалният базов доход е най-ефикасният начин за осигуряване на гарантиран минимален доход за всички постоянни жители на дадена страна, по начин, който повишава както националната производителност, така и личните творчески възможности.