ПРАВЕН АНАЛИЗ НА ЧЛ. 7 ОТ ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ПРОДАЖБА НА СТОКИ (CISG)

Abstract

Фактът, че държавите имат различни материалноправни норми по отношение на договора за продажба, който е един от най-основните договори в международната търговия, възпрепятства свободното развитие на международната търговия. При спор от международна продажба на стоки, страните не знаят кои правни норми ще регулират спора между тях, което поражда недоверие. Един от начините за преодоляване на този проблем е приемането на единни материалноправни норми относно договора за продажба. Виенската конвенция за международна продажба на стоки (CISG) е създадена с цел да се унифицира материалното право в областта на международната продажба на стоки. В случай, че тълкуването на договора между страните разкрие, че няма разпоредба приложима към въпроса, тази договорна празнота следва да се запълни чрез прилагане на обичайната практика. Въпреки това, ако не е възможно да се изпълни договорът, въпросът се решава в съответствие с резервните разпоредби на CISG. В този момент тълкуването на разпоредбите на CISG е важно. Правилото относно тълкуването и попълването на празнотите е уредено в чл. 7 от CISG. Съответно разпоредбите на CISG следва да се тълкуват независимо от правилата за тълкуване в тези правни системи, като се отчита международният характер на Конвенцията.