Кодираността на социумите: теория и практика Втора част: Съдбата на българския ГеоКод

Abstract

В статията се анализират теоретическите и практически постулати за кодираността на социумите (нация, народ, етнос, държава, религиозни общности и пространства, бизнес и социални структури, неправителствени организации др.). Темата е сравнително нова и недостатъчно осветлена в теоретичен аспект. Сложната и противоречива геополитическа и геоикономическа ситуация в глобалния свят сама подсказа актуалността на темата за ГеоКода на социумите и нейното значение в съвременната кабинетна и реална геополитика. Направен е опит за изясняване на същността и съдържанието на понятието ГеоКод и неговите главни фундаменти. На показан исторически опит за кодираността на различни субекти - държави се извежда основен извод, че кодираността е основа за еволюция и развитие на силни субекти - държави и други социуми. Обратното, нейното подкопаване и обезличаване е изключително силен ефективен инструментариум и механизъм за подчиняване, контрол, доминиране и дори налагане на пълна хегемония върху определени субекти - социуми. Включително до тяхното пълно заличаване и изчезване. Не случайно многоаспектната идентичност на субектите, като основен фундамент на кодираността на социумите е главен обект на геостратегическите агресии на силните субекти в съвременната глобална, регионална и национална геополитика. Последният момент се илюстрира с практиката на унищожаването на българския ГеоКод. Едновременно с това се дават някои алтернативи за стопиране на този пагубен за българската нация и етнос процес.