РАЗВИТИЕТО НА ПРАВИЛОТО ЗА ЧИСТО ВЪТРЕШНО ПОЛОЖЕНИЕ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА НА СЪДА ОТНОСНО ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ НА ИКОНОМИКАТА В СВЕТЛИНАТА НА ДЕЛОТО ULLENS DE SCHOOTEN

Abstract

В неотдавнашната си юриспруденция Съдът на ЕС промени своя подход към правилото за чисто вътрешно положение, приложимо в контекста на пазарните свободи. От 1990 г. насам Съдът проявява по-голяма снизходителност, като приема, че определени случаи попадат в приложното поле на правото на Съюза в сравнение с предишните години. Това се прави по различни начини, в зависимост от специфичната основна свобода в случая, но винаги води до отпускане на изпълнението на теста, използван за определяне дали даден случай попада в обхвата на свобода на пазара – тест за свързващ фактор.