ИНОВАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ – (НЕ)ОБХОДИМОСТ, ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА ИЛИ АЛТЕРНАТИВЕН МОДЕЛ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Abstract

Счита се, че една иновация е стратегическа, когато излиза извън рамките на конкретното училище, в което се случва, когато вдъхновява и други организации да я прилагат по сходен начин спрямо собствените си възможности и условия. Само при достатъчно количествено натрупване на иновации в образователния процес във всяко едно българско училище можем да говорим за качествена промяна в българското образование. Към настоящия момент основните иновативни политики в образованието са насочени към преход: - от класна стая центрирана към учителя в класна стая, в центъра на която е ученика; - от един единствен път на придобиване на знания, умения и отношения, към мно жество пътища; - от единна медийна среда към мултимедийна среда; - от изолирана работа, към работа в сътрудничество между педагогическите специалисти; - от доставка на информация, към обмен на информация; - от пасивно слушане в класната стая към активен диалог в нея; - от откъслечно въвеждане на информационните технологии към тясна връзка между ИКТ и нови образователни теории за преподаване и учене.