ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ И УСТОЙЧИВ ПРЕХОД: СОЦИАЛНО-ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В БЪЛГАРСКИТЕ ВЪГЛИЩНИ РЕГИОНИ
Loading...
Date
Authors
Journal Title
Journal ISSN
Volume Title
Publisher
Бургаски Свободен Университет
Abstract
Настоящата статия анализира процеса на поетапно прекратяване на въглищната енергетика в България в контекста на Европейския зелен пакт, като прилага подхода на политическата екология за изследване на структурните неравенства и конфликтното управление, съпътстващи енергийния преход. Изследването комбинира критически анализ на стратегически политики с емпирични данни от тереново проучване, проведено сред 78 респонденти в трите най- засегнати въглищнозависими региона. Резултатите разкриват широко разпространено недоверие към институциите, възприятия за процедурна несправедливост и усещане за социално и териториално изключване. Въпреки че националните и европейските стратегически рамки залагат на зелена модернизация и икономическа диверсификация, локалните общности възприемат прехода като външно наложен и социално дестабилизиращ процес. Статията отправя критичен поглед към технократичната и ориентирана към инвеститорите логика, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход, като подчертава тяхната ограничена способност да отговорят на материалната несигурност, дефицита на демократично участие и кумулираните социални неравенства. В заключение се аргументира необходимостта от преосмисляне на управлението на енергийния преход към по-справедлив модел, който да включва не само преразпределение на ресурси, но и на власт, признание и политическо участие на всички засегнати актьори и общности.
Description
This paper analyzes the process of phasing out coal energy in Bulgaria in the context of the European Green Deal, applying the lens of political ecology to examine the structural inequalities and conflictual governance that accompany the energy transition. The study combines a critical analysis of strategic policies with empirical data from field research conducted among 78 respondents in the three most affected coal-dependent regions. The results reveal widespread distrust in institutions, perceptions of procedural injustice, and a sense of social and territorial exclusion. Although national and European strategic frameworks emphasize green modernization and economic diversification, local communities perceive the transition as externally imposed and socially destabilizing. The article critically assesses the technocratic and investor-oriented logic embedded in the Recovery and Resilience Plan and the Territorial Just Transition Plans, highlighting their limited capacity to address material insecurity, deficits of democratic participation, and accumulated social inequalities. In conclusion, it argues for the need to rethink the governance of the energy transition toward a more just model—one that involves not only redistribution of resources but also of power, recognition, and political participation for all affected actors and communities.