ПРАВЕН АНАЛИЗ НА ЧЛ. 7 ОТ ВИЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ПРОДАЖБА НА СТОКИ (CISG)

Abstract

Фактът, че държавите имат различни материалноправни норми по от ношение на договора за продажба, който е един от най-основните договори в международната търговия, възпрепятства свободното развитие на международ ната търговия. При спор от международна продажба на стоки, страните не знаят кои правни норми ще регулират спора между тях, което поражда недо верие. Един от начините за преодоляване на този проблем е приемането на единни материалноправни норми относно договора за продажба. Виенската конвенция за международна продажба на стоки (CISG) е създадена с цел да се унифицира мате риалното право в областта на международната продажба на стоки. В случай, че тълкуването на договора между страните разкрие, че няма разпоредба приложи ма към въпроса, тази договорна празнота следва да се запълни чрез прилагане на обичайната практика. Въпреки това, ако не е възможно да се изпълни договорът, въпросът се решава в съответствие с резервните разпоредби на CISG. В този мо мент тълкуването на разпоредбите на CISG е важно. Правилото относно тълку ването и попълването на празнотите е уредено в чл. 7 от CISG. Съответно разпо редбите на CISG следва да се тълкуват независимо от правилата за тълкуване в тези правни системи, като се отчита международният характер на Конвенцията.