Хоризонти на вестникарския език според философията на постмодернизма

Abstract

Постмодернизмът вижда и търси в събитията тяхната самодостатъчност и самоценност чрез конструиране на артефакти, което създава манипулативен потенциал. Заличаването на границата между научното и битовото насища вестникарския език с разговорност, а нахлуването на кича поражда жълтата преса и превръща таблоидите във водещи. Многоканалност, масовост, скорост на разпространение и локализация са основни средства в технологията на съвременните медии. Вестникарският медиен дискурс се отличава с три вида асиметрия: количествена, собствено комуникативна и интенционална. Свободата на словото се превръща в нова форма на тирания и поражда проблеми, свързани с уязвимостта на реципиента. Postmodernism sees and looks in the events their selfsufficiency through constructing artifacts, and this is what creates manipulative potential. The blurring of the boundary between the scientific and everyday life matters fills the language of the newspapers with colloquialness, and the invasion of the kitsch originates the yellow press and makes the tabloids leading ones. The fundamental tools and charactersistics of the modern media technology are that they are multichannel, widely used and of very high speed of circulation and localization. The newspaper media discourse is characterized by three types of asymmetry: quantitative, private communicative and intentional. The freedom of speech is becoming a new form of tyranny and raises issues related to the vulnerability of the recipient.