Обективният факт и субективният творчески мироглед в документалния филм

Abstract

Статията се базира на изследване как обективният факт пречупен през индивидуалния, субективен творчески мироглед, превръща документалния филм в изкуство. Как с помощта на снимачната техника и филмовия монтаж фотографският образ от документален се превръща в художествено естетически фактор на заобикалящата ни среда. Съдържанието на информацията се фокусира върху субективните възприятия, които стават естетически отражения на индивидуалните творчески възгледи и отношения на всеки автор кинодокументалист. Субективният фактор става творческата рамка, която включва различни светоусещания и внушения, предназначени за отделния зрител, който се идентифицира с персонажите, участващи във филмовото действие. На тази база се прави изследване върху творческия подход на двамата големи автори кинодокументалисти, Михаил Ром и Никола Ковачев. Как те постигат своите творчески възгледи, базирайки се на автентични визуални документи от историята на човечеството. Как обективните факти и индивидуалните творчески постижения правят този специфичен филмов жанр художествено произведение. The article is based on the research of how the objective fact viewed through the individual, subjective worldview, transforms the documentary film in art. How with the help of cinematic technology and film montage the photographic image from documentary is turned into a creative and esthetic factor of the surrounding environment. The content of the research is focused on the subjective perceptions which become esthetic reflections of the individual worldviews and relations of the documentary film author. The subjective factor becomes the creative frame, which includes various worldviews and suggestions targeted to the individual viewer who identifies with the characters taking part in the film action. On this basis a research of the creative approach of two famous documentary film authors Mihail Rom and Nikola Kovachev is conducted. How do they realize their creative views grounding themselves on the authentic visual documents on the history of humankind? How the objective facts and the individual creative developments make this specific film genre a work of art?