Идеята за безусловен базов доход – поява, развитие и приложение

Abstract

Безусловен базов доход е доходът, изплащан от политическа общност на всички нейни членове на индивидуален принцип, без подоходен тест или изисквания за работа. За първи път идеята за базов доход се появява през 1797 г. в творбата на Томас Пейн „Аграрна справедливост“. Аргументите на Пейн следват схващането на Джон Лок за земята, която трябва да бъде обща за всички хора. С предложението за отрицателен данък върху дохода от 60-те години на ХХ век идеята за безусловна парична помощ намира своето място в икономическата литература. Нобеловите лауреати Милтън Фридман и Джеймс Тобин са сред първите, които сериозно поставят въпроса за въвеждането на безусловна социална сигурност. Статията отстоява твърдението, че универсалният базов доход е най-ефикасният начин за осигуряване на гарантиран минимален доход за всички постоянни жители на дадена страна, по начин, който повишава както националната производителност, така и личните творчески възможности. An unconditional basic income is an income paid by a political community to all its members on an individual basis, without means test or work requirement. The idea of an unconditional basic income can be traced back to 1797 when Thomas Paine published his pamphlet „Agrarian Justice“. Paine's reasoning follows John Locke's notion of the earth being common to all men. With the proposal of a negative income tax in the 1960s, the idea of an unconditional payment found its way into economic literature. The Nobel laureates Milton Friedman and James Tobin were among the first to seriously consider the implementation of unconditional social security. This article asserts that the unconditional basic income is the most efficient way for providing a guaranteed minimum income for all permanent residents of a country, in such a way which enhances both national productivity and personal creativity.