Към въпроса за перифразата в текстове от публицистичния стил

Abstract

В началото на статията се дават някои по-важни теоретични постановки за същността на перифразата. Нашият анализ е изграден върху материал от пресата, като се разглеждат перифрази словосъчетания. Те се определят според семантиката им като логически, образни и междинна група – такива, които започват да загубват своята образност и клонят към общоезиковите. Образните перифрази от своя страна са класифицирани като перифрази метонимии и перифрази метафори. Във всяка перифраза се обръща внимание и на диференциалните или потенциалните семи, които се актуализират в конкретния контекст. Some of the more important theoretical formulations of the essence of periphrasis are given in the beginning of the article. Our analysis was built on materials from the press by reviewing periphrasis words combinations. According to their semantics they are defined as logical, figurative and intermediate groups – such as the ones that start losing their figurativeness and tend to general ones. The figurative periphrases on their part are classified as periphrases metonymies and periphrases metaphors. In each periphrasis it is taken into consideration also the potential semes, which are updated in the actual context.