Предпоставки и реализация на взаимодействието в системата на данъчно- осигурителния контрол

Abstract

При стратегическото планиране и фактическото осъществяване на дейността на Националната агенция за приходите (НАП) в България, от момента на създаването й – досега, значително внимание се отделя на въпросите, свързани с взаимодействието (сътрудничеството, партньорството) с органите на изпълнителната, съдебната и законодателната власт в страната; с бизнеса, браншовите и други неправителствени организации; с медиите; с институциите на Европейския съюз, приходните администрации на други държави, както и с други ключови партньори. Причината за специалното внимание, което се отделя на тези въпроси е, че в сферата на данъчно-осигурителния контрол взаимодействието се ползва като средство за повишаване на неговата ефективност и ефикасност, които са фундаментални принципи и критерии за оценка на резултатите от реализацията му. Предвид актуалността и значимостта на взаимодействието в системата на НАП, в разработката е изследвана правната рамка (закони, инструкции, споразумения, договори и меморандуми), въз основа на която се реализират законосъобразните действия и мероприятия в тази насока; изведени са също така формите и насоките за неговото осъществяване, както и органите, институциите и лицата, с които по нормативен път е предвидена възможност НАП да осъществява взаимодействие. Въз основа на сравнителен анализ на предвидените нормативни възможности и действително извършените дейности и мероприятия са направени изводи и е разкрита степента на съответствие между „de jure” и „de facto” в тази сфера. В резултат на извършеното изследване, в заключението са направени конкретни препоръки за разширяването и усъвършенстването на взаимодействието в сферата на данъчно-осигурителния контрол.