Данъчно облагане и социална справедливост

Abstract

Актуалността на въпросите преразпределителните процеси (в частност: за данъчното облагане) в света, в Европейския съюз и в България, много често се свързва с демократичното изискване за по-голяма социална справедливост. Този факт е отбелязан още от класиците на политическата икономия.

В съвременната икономическа теория справедливостта се разглежда многопосочно: като хоризонтална справедливост, като вертикална справедливост, като справедливост на възможностите за плащане на данъци и като справедливост по повод на крайното потребление.

Наличието на различни данъчни практики по света, които често се обосновават с „данъчна конкуренция“ между различните страни, поставя въпроса коя данъчна система е едновременно и конкурентна, и справедлива. Или поне „по-справедлива“.

Доказва се, че справедливостта е въобразима реалност, а не обективна реалност. Тя е повече емоционално чувство, а не емоция или разум.

В зависимост от различните емоционални чувства за „повече справедливост“ на своите граждани, както и според целите на обществото, държавата може успешно да маневрира с данъците и да изпълнява своите задачи.