ПРОЦЕСЪТ НА РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ – СТРАТЕГИЧЕСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

Abstract

В годините на прехода се формира и задълбочи трайна тенденция на деиндустриализация на националната икономика. Приносът на индустрията към брутния вътрешен продукт и икономическия растеж силно намаля. Експортът на индустриални продукти поражда много въпроси от гледна точка на неговите икономически ефекти. Конкурентоспособността на продуктите, с малки изключения, е недостатъчна за пробиви на международните пазари и местния пазар. В началото на 2014 г., макар и плахо и с доста противоречиви внушения, у нас с мотивация от ЕС, се изведе на преден план стратегическата проблематика на реиндустриализация на националната икономика. В публичното пространство се лансира нагласа на държавното управление към разработване и изпълнение на дългосрочна Програма за реиндустриализация. Безспорно е, че става дума за изключително сложно предизвикателство със стратегически характер. Предизвикателство, което изисква симбиоза на идеи, виждания, експертизи на държавното управление, представители на индустриалния бизнес, представители на специализираната научна общност. Предизвикателство, което да промени последователно във времето статуквото и посоката на развитие на българската индустрия. Доколко успешен може да бъде процесът на реиндустриализация в България, е трудно да се прогнозира. Много и сложни са влияещите фактори (вътрешни и външни), голяма част от които са неуправляеми.